Астмата

Лечение на Астма

Астмата е често срещано хронично възпалително заболяване на бронхите, което се характеризира с наличието на променливи и повтарящи се симптоми, обратима обструкция на въздушния поток и бронхоспазъм. Често срещаните симптоми включват хриптене, кашлица, стягане в гърдите и диспнея.

Смята се, че причината за поява на астма е комбинацията от генетични фактори и фактори на околната среда. Диагнозата астма обикновено се основава на модела на симптомите, отговора към терапията с течение на времето и спирометрията (FEV1). Астмата се класифицира клинично според честотата на симптомите, форсирания експираторен обем за една секунда (FEV1) и скоростта на върховия експираторен дебит. Астмата може да се класифицира и като атопична (външна) или неатопична (вътрешна), като атопията се свързва с предразположеност към развиване на реакции на свръхчувствителност от тип 1.

За лечение на остри симптоми обикновено се използва инхалаторен бързодействащ бета-2 агонист (като напр. салбутамол) и перорални кортикостероиди. В много тежки случаи може да се наложи интравенозно приложение на кортикостероиди, магнезиев сулфат и хоспитализация. Симптомите могат да бъдат предотвратени като се избягват тригери като напр. алергени и дразнители, както и употребата на инхалаторни кортикостероиди. Бета агонисти с продължително действие (ДДБА) или левкотриен антагонисти може да се използват като допълнение към инхалаторните кортикостероиди, ако симптомите на астма останат неконтролирани. От 70-те години на ХХ век насам разпространението на астма значително се е увеличило. През 2011 г. са засегнати между 235 и 300 милиона души по света, като това включва около 250 000 смъртни случая.