Създаването на въздухопречиствателят AIRFREE: една уникална и необикновена история

Г-н Карлос Матиас, да започнем от самото начало. Как беше изобретен Вашият въздухопречиствател?

Имам син, който имаше алергия към мухъл и домашен прах. Опитахме с няколко уреда за пречистване на въздуха, различни лекарства, но не помагаха особено. Педиатърът ми каза: „Не можеш да избегнеш това, което диша сина ти. Няма начин да елиминираш на 100% домашният прах, а мухълът е упорит“.
Къщата ни е на брега на морето, имаме много мухъл. Замислих се как все пак мога да се отърва от него. С нагряване! Един от бизнесите ми е в Германия и в 1 фабрика за керамика – там се роди идеята ми как да загрея въздуха без да подпаля стаята. Така започна всичко. Разреших проблемите със здравето на сина ми. И 7 години по-късно се роди компанията, в която го разработихме.

Как успяхте да го направите? Вие самият имахте ли някакви технически познания?

Аз съм предприемач, имам няколко патента в различни сектора. Мисля, че просто съм добър наблюдател. По образование съм архитект. Когато си архитект мислиш триизмерно. И това и правя. Всичко е чиста физика. Принципът на уреда е същият, на който работят кoмините. Въздухът се качва нагоре. Най-първият ни проект започна с нещо като конвектор, който изпуска въздух нагоре. Ако си спомняте в доброто старо време хората загрявали вода до завиране, за да се отърват от микробите. И така аз просто съединих двата метода. За щастие намерих фабрика, в която могат да сглобят идеята ми и така да създам нещо като множество камини, побрани в много малко място.

Имате ли някоя интересна случка, която може да споделите?

Първият ми клиент беше сина ми. Но да имам. Преди много години имаше 1 момиче, казваше се Мейред. Живееше в Северна Шотландия, в едно много малко селце, където преживяваха много тежки зими. Всеки септември тя трябваше да пътува до Лондон, за да лекува астмата си, която беше в много тежка форма. По някакъв начин бяха научили за нашият въздухопречиствател. Бяха си купили и след това за първи път тя нямаше нужда да лети до Лондон за терапия. От тогава тя е добре и не е имала посещения в болницата по спешност.

Освен на хора, които страдат от астма, как помага този уред при хора с респираторни заболявания, при вирусни или бактериални инфекции?

Вирусите са най-лесните за унищожаване микроорганизми. Те са много, много миниатюрни. Няма филтър, който да улови вирус, защото е хиляди пъти по-малък от бактериите и от мухъла. Но ние действаме с топлина. В момента, в който вируса попадне в уреда, той е приблизително 3 мм в диаметър и 15 см височина. Имаме датчик, който контролира въздуха, който влиза вътре и времето, в което микроорганизмите трябва да престоят там, за да ги унищожим. Разликата между филтрите за въздух и пречиствателят е, че пречиствателя унищожава, докато филтъра улавя вируса, но той продължава да стои там и да замърсява помещението.

Значи печете вирусите?

Бих казъл, че ги изгаряме. И колкото са по-малки, толкова по-добре. Защото ако използвахме много горещо или много силно въздушно течение, микроорганизмите просто щяха да преминат през въздухопречиствателят, покрай керамиката и щяха да са като на плажа – просто да се сдобият с тен.

А успява ли въздухопречиствателят да премахне мириса от  цигарен дим?

Много е трудно да се тества остатъчния мирис. Много хора казват, че успява. И че когато махнат и пепелниците изчезва този характерен, неприятен мирис на следващата сутрин. Нямаме физическо доказателство, защото е много трудно това да се измери, но в момента разработвеме нов уред, който ще е специално за това.

Каква е ползата от въздухопречиствателят в детски градини и училища?

Има няколко. От една страна се намалява разпространението на зарази от едно дете на друго. Това важи особено много есенно и зимно време, когато прозорците са затворени и замърсяванията остават вътре. Освен това се справя и със замърсяването от самото помещение като прах и мухъл. Мухълът наистина е голям проблем, хората не му обръщат достатъчно внимание, но това е нещо сериозно. В САЩ дори може да видите сгради, които биват затваряни заради мухъл. Някои видове са много опасни и могат дори да причинят рак.