Вътрешните пространства, където се заразяваме.
В днешно време има голяма тенденция да се строят офиси и сгради с малко пространство за вентилация. Сградите се конструират така, че да консумират малко енергия за охлаждане и циркулиране на въздуха.
Въпреки че този тип конструкции е енергийно ефикасен, той намалява притока на външен въздух и по този начин се натрупват повече химически и биологични замърсители.
Някои от химическите замърсители са въглеродният оксид и въглеродният диоксид, амонякът, серният диоксид и формалдехидът в сградите в следствие на строителни материали, почистващите препарати, цигареният дим, копирните машини и дори човешкият метаболизъм.
Биологичните замърсители като гъби, едноклетъчни, бактерии и прахови акари, чието разпространение е благоприятствано от неправилното почистване на килими, парцали и завеси, причиняват така наречения Синдром на Болната Сграда – СБС.
Синдромът описва връзката между условията на средата в затворени пространства с намалена циркулация на въздух и различните нива, в които физически, химически или микробиологични организми застрашават здравето на обитателите.
През 1982 Световната Здравна Организация признава съществуването на Синдрома на Болната Сграда, когато се доказва, че замърсяването на въздуха в хотел във Филаделфия причинява 182 случая на пневмония, които водят до 29 жертви.
Една Сграда се счита за „болна“, когато около 20% от обитателите й имат временни симптоми по време на престоя си в нея, които изчезват след напускането й. Тези симптоми са дразнене в очите, носа, кожата и гърлото, главоболие, слабост, липса на концентрация, гадене и други.
Други фактори, които се свързват със Синдрома, са увеличените нива на отсъствие, намалената продуктивност, както и качеството на живот на работниците, изложени на среда, неподходяща за тяхната професия.
Ето защо качеството на въздуха в затворени пространства е с огромно значение не само за общественото здраве, но и за здравето на работното място.